Цицерон

Превод за набиране на средства

За да могат студентите по целия свят да могат да научат за историята безплатно, трябва да предоставяме съдържание на много различни езици. Дарете днес и ни помогнете да преведем, за да можем да направим наистина глобален ефект. Благодаря ви!
$920 / $3000

Определение

James Lloyd
от , преведен от Tinka Borissova
публикувано на 15 януари 2013

Оригинален текст на английски: Cicero

Cicero (by Mary Harrsch (Photographed at the Capitoline Museum), CC BY-NC-SA)
Цицерон
Mary Harrsch (Photographed at the Capitoline Museum) (CC BY-NC-SA)

Марк Тулий Цицерон е римски оратор, държавник и писател. Роден е на 6 януари 106 г. пр.Хр. или в Арпинум, или Сора, на около 112 км югоизточно от Рим във планините, обитавани от волските племена. Неговият баща е богат римски конник (екви) и семейството му има далечна роднинска връзка с Гай Марий. Не бива да се бърка с неговия син (със същото име) или Квинт Тулий Цицерон (неговия по-малък брат). Цицерон умира на 7 декември 43 г. пр.Хр.в опит за бягство от Рим по море.

Ранен живот и политическа кариера

Цицерон е изпратен в Рим да учи право при Сцевола, който е бил за своето време това, което ще стане Цицерон в бъдеще, като същевременно изучава философия при Филон, който ръководи Платоновата академия в Атина, и при стоика Диодор Крон. Ранният живот на Цицерон обаче не е бил посветен на книгите и учението, а на 17-годишна възраст взема участие в Съюзническата война под командването на бащата на Помпей Велики. През 80те години пр.Хр. - период на политически промени в Рим - Цицерон завършва официалното си образование.

МЕЖДУ 66 И 63 ГОДИНА ПР. ХР. ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА ЦИЦЕРОН СТАВАТ ПО-КОНСЕРВАТИВНИ, ОСОБЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ РЕФОРМИ, КОИТО СА ПРЕДЛОЖЕНИ ОТ ЮЛИЙ ЦЕЗАР.

Но това не означава, че Цицерон спира да се обучава. През 79 г. пр.Хр.напуска Рим за две години и заминава в чужбина с цел да се погрижи за своето здраве и да продължи обучението си. В Атина го обучават авторитетни гръцки преподаватели по риторика и философия и там среща друг студент от римски произход - Тит Помпоний Атик. Атик се превръща в приятел за цял живот и човек с когото Цицерон си кореспондира до края на дните си. Докато е в Родос Цицерон посещава известният Посидон. По това време Цицерон се жени за първата си съпруга Теренция и след като се връща в Рим през 77 г. пр.Хр., е избран за квестор (лице надзираващо финансовите дела в римските провинции) на 30 години – минималната възраст за заемане на тази длъжност. Привидно делата му вървят добре, но след като приключва службата си на квестор в Лилибеум, той никога не напуска с охота Рим. След като се отказва от длъжността „губернатор на провинции”, Цицерон се посвещава на правна дейност, което му носи както финансов, така и политически просперитет. Един добър пример за това е речта In Verrem (от латински “Против Верес”), тази реч съдържа послание, което касае съвременните проблеми на културното наследство и войната. През 69 г. пр.Хр. Цицерон е едил (длъжностно лице в Древен Рим, отговарящо за спортните състезания, строителния надзор, осигуряване на зърнените запаси на града и грижа за инфраструктурата), а през 66 г. пр.Хр. Цицерон става претор (държавна длъжност в Древен Рим), отново на минималната за заемане на тази длъжност възраст, която е 40 години.

Между 66 и 63 г. пр.Хр. политическите възгледи на Цицерон стават по-консервативни, особено по отношение на социалните реформи, които се предлагат от Юлий Цезар, Гай Антоний и Катилина. Успехът на Цицерон се дължи на факта, че е избран за consul prior (първи консул) в периода 63-62 пр.Хр. - отново на минималната за заемане на длъжността възраст (42 години) и е бил първият консул, който е спечелил най-много гласове, а освен това е бил novus homo (от латински „нов човек”) - термин в Древен Рим, с който са обозначавали първия човек от незнатен или малкоизвестен род, влязъл в Сената или избран за консул. По това време Цицерон успешно разкрива заговора на Катилина и по силата на Senatus Consultum Ultimum (от латински „решение за държавното извънредно положение”) осъжда на смърт заговорниците, които са останали живи по онова време. За това Марк Порций Катон нарича Цицерон pater patriae (от латински „Баща на отечеството“).

Изгнание и завръщане в Рим

В края на 62 г. пр.Хр. Цицерон за пръв път предизвиква омразата на Публий Клодий Пулхер.Това става след като чрез доказателства Цицерон осуетява алибито на Клодий по дело, в което е обвинен, че се облича като жена, за да получи достъп до Bona Dea - религиозно празненство достъпно само за жени. Този случай води до гоненията на Цицерон през 58 г. пр.Хр., когато Клодий, вече избран за народен трибун, въвежда закон „пост фактум“, който поставя извън закона всеки римлянин, убил римски гражданин без съд. Съвсем сигурно е, че този закон се отнася конкретно за действията на Цицерон по време на заговорът на Катилина пет години по-рано, когато заговорниците са убити без съд и присъда, поради спешността, с която е трябвало да бъде потушен заговорът. През март 58 г. пр.Хр. Цицерон напуска Рим и заминава в изгнание. И всяко съмнение за истинските мотиви на Клодий е разсеяно от факта, че след това издава указ, в който конкретно назова и осъжда Цицерон на изгнание, както и конфискация и унищожение на дома му на хълма Палатин. Във всеки случай изгнанието не продължава дълго. Помпей, подкрепен от трибуна Милон, лобира за народен закон, който да позволи на Цицерон да се завърне; законът е приет на 4 август 57 г. пр. Хр.

Cicero Denounces Catiline
Цицерон разобличава Катилина
Cesare Macari (Public Domain)

Цицерон никога не е бил поддръжник на Първия триумвират, и по-конкретно на Юлий Цезар и неговата радикална политика. Въпреки това Цезар винаги е бил в добри отношения с Цицерон и изглежда, че когато Първият триумвират първоначално е основан, е отправял различни предложения на Цицерон с оглед да го включи в своята коалиция. Принципите на Цицерон са били това, което изключва всякаква такава възможност; той не е имал желание да влиза в политически съюз с някой, чиито възгледи са били коренно различни от неговите собствени. През 56 г. пр.Хр. това мнение все още присъства в писмата до неговите приятели, което показва до каква степен гордост му е била наранена след като се е наложило да се примири с политическата ситуация (Първият триумвират е възстановен през април 56 г. пр.Хр.).

С влошаване на политическата ситуация в Римската република през 50те години пр.Хр. Цицерон се насочва към философията и риториката, вероятно като начин да избегне положението, в което е поставен. През 55 г. пр.Хр. Цицерн пише De oratoreе (от латински „За оратора“ ) - три книги по риторика. През 64 г. пр.Хр. на Цицерон му е нанесена допълнителна обида, като е задължен от триумвирите да защитава онези, които са били негови врагове - Вациний и Габиний (защита на Вациний е успешна, но защитата на Габиний е неуспешна) и той е дълбоко огорчен, когато неговата защита на Милон, човекът, който изиграва съществена роля за завръщането на Цицерон в Рим се проваля, и Милон е изпратен в изгнание. Има само една слаба утеха за Цицерони и това е избирането му за авгур (древноримски жрец) през 53 г. пр.Хр..

От 51 до 51 г. пр.Хр. Цицерон отговаря за управлението на провинция Киликия и когато се връща в Рим, градът е на прага на гражданска война. И в края на крайщата когато тя избухва, Цицерон напуска града отново. Чак през 47 г. пр.Хр. когато Цезар и Помпей успяват да потушат разногласията си, той смята, че е безопасно да се завърне. Но по това време нещата не потръгват добре за него и то по-скоро поради причини от личен, а не обществен характер. През 46 г. пр.Хр. Цицерон се развежда със съпругата си Теренция, за която е женен от почти 30 години и малко след това се жени за Публилия, която е била негова повереница. На следващата година Цицерон е покосен от скръб след смъртта на дъщеря си Тулия и липсата на съпричастност от страна на неговата втора съпруга води до развода му с нея.

По-късен живот и творчество

Положението на Цицерон се влошава от факта, че става все по-видно, че Цезар не възнамерява да възстанови републиканската конституция. Тогава Цицерон се отдава на писане, създавайки някои от своите най-велики творби, разбирайки, че неговата политическа кариера отива към своя край. Той все пак е подкрепял конституция без бъдеще. През 45 г. пр. Хр. Цицерон написва Consolatio (от латински „Утешение“), където се говори за смъртта на велики мъже, и Hortensius (от латински „Хортензий” или “За философията”), с което призова за изучаването на философия. През тази година също е написано хвалебствено слово за Катон, чийто текст днес е изгубен, на което самият Цезар отговаря с Anticato (от латински „Против Катон”) (отново изгубено). Убийството на Цезар през 44 г. пр.Хр. в Рим, последвано от големи политически вълнения, заедно със зараждането на Римската империя в крайна сметка са това, което води до събитията, свързани с екзекутирането на Цицерон.

Cicero's De Officiis
„За задълженията”
Henrykus (Public Domain)

Когато Октавиан, Лепид и Марк Антоний създават Вторият триумвират, поради гневните изобличителни речи (филипики) на Цицерон „Против Антоний”, името на Цицерон е в първият съставен от Антоний списък с хора, които да бъдат изпратени в изгнание. Докато Цицерон се опитва да избегне неизбежното е заловен от хората на Антоний и смело посреща своята смърт. Главата и ръцете му са изложени на трибуната на Римския форум - жестока кончина на един брилянтен ум, която подчертава бруталността на политиката в края на Римската република.

Славата на Цицерон започва след неговата смърт. Би било много трудно да не се оцени влиянието, което Цицерон е имал върху западната литература и култура, и има една история, която може би най-добре описва за колко важен е бил смятан Цицерон, разказана от Хари Дж. Леон, когато разглежда спорът на жителите на съседните градове Сора и Арпинум по отношение на твърдението на всеки един от тях, че именно техния град е бил родното място на Цицерон.

Говори се, че съперничеството между двата града по онова време е било толкова силно, че въпросът трябвало да бъде решен чрез една единствена битка на кон между шампиони, представляващи всеки от градовете. Рицарят на Арпинум с победата си показал категорично, че по Божия воля, Цицерон е бил родом от Арпинум и вярата в противното е била обявена за ерес. (Леон)

Независимо дали това е вярно или не, тази история показва какво голямо значение се придавало на Цицерон, за да има хора, които да се сражават за него. Може би най-добрият начин да оценим влиянието на Цицерон е чрез неговите произведения, които са достигнали до нас. В тази дефиниция се споменават само няколко от многото творби на Цицерон, а има и много, включително писма до приятели и семейство, като например Epistulae ad familiares (от латински „Писма до приятели”). Като се има предвид положението на Цицерон в римското общество, писмата са великолепни исторически и културни документи за този период и дават възможност да се получи представа за задкулисните игри на късната Римска република извън юридическия контекст. Разглеждат се всякакви теми - от набавянето на гръцко изкуство до зестри, разводи и смърт. За съжаление няма писма от годината по време на или годината преди консулството на Цицерон.

Заключение

Цицерон несъмнено е бил най-великият оратор на своето време и и следва да му се отдаде дължимото, че първата му съхранена реч е произнесена против Хортензий, който е бил най-големият оратор в Рим до появата на Цицерон. Обаче интересно е да се отбележи, че Цицерон макар и успешен държавник, не играе съществена роля в политическите катаклизми в късната Републиката, и неговото наследство до голяма степен е в областта на културата, и по-специално приносът на неговите преводи по философия за развитието на латинския език. В заключение, както г-жа Блимбер казва в „Домби и син” на Дикенс: „Ако имах възможността да познавам лично Цицерон, да бъда негова близка и да беседвам с него в уединението му в Тускул, [Тускул — италианското имение на Цицерон, разположено близо до град Тускул], бих умряла спокойна.”

Библиография

За преводача

Tinka Borissova
Тинка Борисова е български преводач, който работи в сферата на ядрената енергетика и инженерство. Историята на Древния свят е нейна страста от 12 годишна. Има магистърска степен по история и география.

За автора

James Lloyd
Основата област на изследване на Джеймс е древногръцка музика, но той също така проявява интерес към митологията, религията, изкуството и археологията. Джеймс обича да се нарича елинист, но не изпуска от поглед и историята на древен Рим.

Цитирам тази работа

Стил на APA

Lloyd, J. (2013, януари 15). Цицерон [Cicero]. (T. Borissova, Преводач). World History Encyclopedia. Взето от https://www.worldhistory.org/trans/bg/1-11710/

Чикаго Стил

Lloyd, James. "Цицерон." Преведено от Tinka Borissova. World History Encyclopedia. Последна промяна януари 15, 2013. https://www.worldhistory.org/trans/bg/1-11710/.

MLA Стил

Lloyd, James. "Цицерон." Преведено от Tinka Borissova. World History Encyclopedia. World History Encyclopedia, 15 яну 2013. Уеб. 28 ное 2021.